Диабетна ретинопатия
Диабетът е често срещано заболяване и голям процент от засегнатите пациенти имат зрителни нарушения. В действителност, диабетиците имат двадесет пъти по-голяма вероятност да загубят необратимо зрението си в сравнение с хора, неболедуващи от диабет. Диабетна ретинопатия е термин, който се използва за описание на уврежданията на ретината, които водят до загуба на зрението. За диабетиците това състояние е с висока честота, а при всеки пети пациент с новодиагностициран диабет се установяват признаци на ретинопатия.
Механизъм на засягане на съдовете
Как са засягат очите? Диабетът е заболяване на кръвоносните съдове и техните стени.
Вседствие на повишената кръвна захар патологичният процес уврежда цялото тяло, като бъбреците и очите са по-податливи. Увредата на кръвоностните съдове прогресира с времето и затова най-точен прогностичен белег на ретинопатията е продължителността на диабета. След 10 години, повече от половината от пациентите с диабет показват признаци на ретинопатия, а след 15 години този брой се увеличава до близо 90%. Важно е да се контролират нивата на кръвната захар, като това има голямо значение за забавянето прогресията на заболяването.
Условно диабетната ретинопатия се разделя на два вида:
1. непролиферативна диабетна ретинопатия
Среща се при голяма част от пациентите (95%) . Това е най-ранният етап на ретинопатия и е характерен с по-бавна прогресия. Най-ранните признаци на увреждане на ретината възникнат вследствие увреда на кръвоносните съдове. Установява се наличието на микроаневризми и/или кръвоизливи и други характерни патологични находки. Това се диагностицира посредством оглед на очното дъно и/или извършването на други специализирани изследвания.
2. пролиферативна диабетна ретинопатия
По-малко пациенти, с диагностициран диабет, имат пролиферативна диабетна ретинопатия. С прогресирането на заболяването съдовете могат изцяло да се запушват. Това от своя страна води до нарушено кръвоснабдяване на области от ретината. По този начин се стимулира разстежа на „нови” съдове, които могат да доведат до сериозни усложнения в очното дъно и да предизвикат драматично и понякога необратимо нарушение на зрението.
Какво представлява отокът на макулата?
Макулата е тази част от ретината, която отговаря за централното зрение. Наличието на патологични процеси в нея при пациенти с диабет са най-честата причина за нарушена зрителна острота. Това се наблюдава, когато вследствие на увредените кръвоносни съдове се натрупва течност в областта на макулата, което възпрепядства нормалното ú функциониране.
Лечение на ДР (диабетна ретинопатия)
Най-доброто лечение е строгият контрол на глюкозата, но при прогресия на заболяването и влошаване на симптомите, може да се наложи хирургично лечение. Основните три варианта за овладяване на диабетната ретинопатия са лазерно лечение, поставянето на медикамент (anti-VEGF) под формата на инжекция и витректомия.
Лазерно лечение (фотокоагулация)
Лазер може да се използва за „запечатване” на изтичащите съдове и микроаневризми в ретината чрез изгарянето им. Лазеркоагулацията има за цел да унищожи некръвоснабдените зони от ретината, които са стимул за развитие на така опасните „нови” съдове. Процедурата се извършва под местна упойка (под формата на капки).
Инжектиране на медикамент (anti-VEGF)
Използва се основно при лечение на заболявания на макулата, като в повечето случаи се наблюдава бързо подобряване на функцията ú. Представлява вътреочно поставяне на инжекция под местна упойка (под формата на капки).
Витректомия
При напреднали усложнения от диабета може да се наложи извършването на витректомия. Тази операция включва премахване на стъкловидното тяло от окото и заместването му с физиологичен разтвор, газ или силиконово масло. Това позволява отстраняването на кръвоизливи и други патологични процеси, които са предизвикали намаление на зрението.
Отлепване на ретината
Представлява патологично „разслояване” на структурите на ретината, което води до нарушение в зрителната острота. Това заболяване изисква спешна оперативна намеса. Прогнозата на състоянието зависи от бързината и качеството на хирургичното лечение.
Задно отлепване на стъкловидно тяло
С напредване на възрастта стъкловидното тяло променя структурата си и се втечнява. Вследствие на това започва процес на отделянето му от ретината. Задното отлепване на стъкловидното тяло е именно основната причина за оплаквания от страна на пациентите от появата на досадни плуващи „мухички”, „паяжинки”, „мътнини” или „точици” пред очите. Нормално протекло, задното отлепване на стъкловидното тяло е безобидно състояние. Съществува обаче вероятност за появата на усложнения, чиито ранно диагностициране и третиране са от съществено значение. Понякога се налага да се извърши обработване на ретината с лазер (лазерна фотокоагулация).
Макулна дегенерация, свързана с възрастта (МДСВ)
Често срещано заболяване на ретината при възрастните хора, което е водеща причина за слепота в развитите страни. Наблюдават се дегенеративни промени именно в тази структура от окото (макулата), която осигурява централното зрение. Съществуват две форми на МДСВ: суха и влажна. И двете изискват редовно наблюдение, проследяване и адекватно лечение. В зависимост от вида, степента на увреда и прогресията на заболяването се прибягва към различни варианти на лечение (витамини, микроелементи, вътреочно инжектиране на медикаменти).