Кога да се подложа на оперативно лечение за катаракта?

Когато катарактата прогресира до степен, че пречи на ежедневните ви дейности или начин на живот тогава операцията може да бъде следващата ви стъпка. Съвременното хирургично лечение на катаракта не изисква непременно „пердето да узрее“.

Ще усещам ли болка по време на операцията?

Не, няма болка по време на процедурата. Използват се анестетични (упойващи) капки  преди началото на оперативната намеса. Много рядко е необходимо да се приложи обща упойка или венозен анестетик. Първите 48 часа след операцията е нормално да изпитвате леко дразнене или дискомфорт в и около окото.

Колко време трае операцията?

Операцията на катаракта е стандартна оперативна процедура с времетраене приблизително 15 минути. Няколко часа след хирургичната интервенция можете да се приберете у дома със специална превръзка на окото, която се сваля на следващата сутрин при контролния преглед.

Колко време след операцията окото ми ще се възстановява?

Зрението ви вероятно ще бъде по-добро още на следващия ден и ще продължава да се подобрява в дните след операцията. Оперираното око може да бъде по-чувствително към светлина през първите 48 часа. Строгото спазване на предписанията за поставяне на капките гарантира по-бърз възстановителен период, който обикновено приключва около 25 дни след оперативната намеса.

Какъв вид вътреочна леща да избера?

На този въпрос не може да се отговори еднозначно. След консултация с вашия лекуващ лекар ще се обсъдят най-подходящите варианти, като се вземат предвид индивидуалните особености на вашето око и зрителните ви изисквания.

Основно вътреочните лещи се делят на монофокални, лещи с удължен фокус и мултифокални. Монофокалните лещи дават добро зрение за близо или за далеч и винаги има необходимост от поне един чифт очила. Лещите с удължен фокус осигуряват зрителен комфорт на далечно и офисно( средно) разстояние. Мултифокалните лещи дават най-добри резултати при двуочна имплантация и осигуряват една независимост от очилата. Освен това има и торични лещи, с които е възможно да се компенсира и астигматизма. Пациентът следва да бъде информиран за най-добрия вариант и заедно с хирурга да избере подходящата за него леща

Каква е давността на вътреочната леща, която е поставена в окото ми?

Вътреочните лещи са постоянни и нямат срок на годност или период на подмяна.

Колко време след операцията ще мога да работя?

Можете да се върнете на работа няколко дни след операцията, в зависимост от естеството на професията ви. Ако изпълнявате физически трудна работа, може да ви е необходим по-дълъг период на възстановяване. Обсъдете с вашия лекуващ лекар какво е най-подходящо за вас.

Как е възможно катарактата да причинява глаукома?

Увеличеният размер на лещата или пропускането на протеини през капсулата при напреднала катаракта води до затруднена циркулация на вътреочната течност и покачване на вътреочното налягане. Обикновено в тези случаи се понижава налягането преди извършване на хирургичната интервенция.

Аз съм диабетик, защо имам проблем с очилата си?

Промяната в нивото на кръвната захар води до промяна в пречупвателната сила на лещата и съответно във вариации на диоптъра на ясно виждане за близо или далеч. Следователно определянето на очилата при диабетика трябва да става при нормални стойности на  кръвна захар.

Кaкво представлява диабетната ретинопатия?

Сериозно състояние, което може да доведе до необратима загуба на зрението на двете очи. Представлява увреждане на кръвоносните съдове на ретината вследствие на хронично повишените нива на кръвната захар.

Какви са признаците на диабетната ретинопатия. Как се диагностицира?

В началото пациентите с диабет може да нямат оплаквания от намаление на зрението, въпреки наличието на диабетна ретинопатия. Именно затова те трябва редовно да посещават офталмолог с цел ранна диагностика и лечение. Освен задължителния оглед на очното дъно е необходимо и извършването на специализирани изследвания като флуоресцеинова ангиография („цветна снимка”) и оптична кохерентна томография (OCT).

Кои усложнения на диабетната ретинопатия могат да доведат до намаление на зрението?

Макулен едем (водеща причина за загуба на зрението)
Кръвоизлив в стъкловидното тяло
Отлепване на ретината

Какво представлява задното отлепване на стъкловидното тяло?
Това е естествен процеса на стареене на стъкловидното тяло, вследствие на който то променя структурата си и се втечнява. Задното отлепване на стъкловидното тяло е именно основната причина за оплаквания от страна на пациентите от появата на досадни плуващи „мухички”, „паяжинки”, „мътнини” или „точици” пред очите.

Какво е общото и какво е различното между сухата и влажната форма на макулна дегенерация, свързана с възрастта (МДСВ)?

Общото е, че и двете състояния засягат и увреждат централното зрение. Разликата е в скоростта на прогресията на заболяването и възможностите за лечение. Влажната форма е с по-бързо развитие и изисква по-специфична терапия.

Кои признаци издават, че бебето или малкото дете имат зрителни проблем?

При бебе над 6 месеца двете очи трябва да се движат симетрично и да не се отклоняват при различни позиции на погледа. До третия месец след раждане на доносено и здраво бебе е възможно да има нарушена кооридинация на очедвигателните мускули и може да се наблюдава непостоянно кривене. Тревожни са :

• Видима асиметрия на очите или на клепачите, както и на клепачната цепка
• „Странстващи“ очни движения
• Бяла или различна по форма зеница на едното или двете очи
• По- големи по размер очи
• Постоянно сълзене на едно или две очи
• Избирателно положение на главата, обикновено наклонена глава

Кои са най-често срещаните зрителни проблеми в детството?

Едно на всеки 4 деца в училищна възраст има очен проблем като най-често се касае за рефракционна аномалия: късогледство, астигматизъм или високостепенна хиперметропия. Знае се, че 70 % от децата със затруднения в усвояване на учебния материал имат зрителни нарушения.

Един от най- сериозните проблеми обаче е амблиопия или „мързеливо око“.  Причините са :

• кривогледство
• разлика в диопътра на двете очи, голям диоптър късогледство (над 5 диоптъра), двустранна хиперметропия (над 5 диоптъра), астигматизъм (над 2.0 диоптъра)
• вродена катаракта, птоза или други аномалии

Често срещано заболяване в детска възраст е страбизъм или кривогледство. Може да се прояви след 6-тия месец- вродена форма, между 2-4 година- акомодативна форма или вследствие на структурни нарушения в едното или двете очи, водеща до намалено зрение като катаракта, ретинопатия на недоносеното, глаукома и др.

Възможно ли е зрителните проблеми на детето да възникнат още докато е в утробата?

Да, възможно е, особено ако майката е изкарала вирусно или друго инфекциозно заболяване в хода на бременността, ако е приемала медикаменти или забранени субстанции като наркотици, никотин, алкохол и др. С най-голям риск са първите 3 месеца от бременността, когато се оформят структурните елементи на очния булб и неговата връзка с мозъка- зрителния нерв.

Вследствие на вътреутробни нарушения или инфекции, при бебето може да се развият вродени инфекции като токсоплазмоза, рубеола, сифилис, цитомегаловирус, да се проявят вродени аномалии като катаракта , роговични заболявания, глаукома, тумори на окото.

Кои са задължителните офталмологични прегледи през първите месеци?

При недоносени бебета с тегло на раждане под 1500 гр и гестационна седмица по-малка от 32, както и при рискови бебета (многоплодна бременност, бебета на продължителна кислородотерапия, бебета с хипербилинрубинемия, с нестабилна хемодинамика през първите седмици след раждането, с анемия и др.) Първият очен преглед трябва да бъде на 4 семична възраст и интервалът на последващите прегледи са индивидуални по преценка на детския офталмолог.

При здрави и доносени новородени, прегледите са препоръчителни до 3 месец след раждането на 1, 3 и 7 годишна възраст. На 3 години зрителната острота е 50 % от тази на възрастен индивид, на 5 години- поне 60 %, на 7 години – 80 %.  След седмата година прегледите се индивидулизират според рефракцията, оплакванията на децата или наблюденията на родителите.

Как можем да предпазим очното здраве на децата?

Задължителни са профилактичните прегледи между първа и трета година за ранно установяване на „ мързеливо око“, „скрито кривогледство“. Задължителни са ранни прегледи на децата при родители с висок диоптър очила, защото една част от тези рефракционни аномалии са генетични. До 6 годишна възраст не се препоръчва престой пред видеодисплей, а в училищна възраст времето пред компютъра трябва да бъде ограничено.

Важно е децата още в ранна възраст да бъдат приучени да носят слънчеви очила със защита към УВ-лъчите, още повече, че детските очи пропускат по-голямо количество светлина поради слабата пигментация и по-широката зеница.

Не бива да се забравя за пълноценното хранене, активния спорт и прекарване на повече време на открито.

В коя възраст детето може да започне да носи очила, ако това се налага?

Няма ограничение във възрастта, когато е необходимо да бъдат поставени очила. Естествено назначаването на очила трябва да бъде съобразено с рефракцията на детето, наличието на страбизъм, риск от развитие на „мързеливо око“ и др. Проследяването на дете с очила е на кратки интервали, особено когато е съпътствано от оклузия (затваряне на „доброто„ око с цел стимулиране развитието на по-слабо виждащото око) или пенализация (поставяне на циклоплегиращи капки в по-силно виждащото око отново при борба с „мързеливото око“).

Как да се справим в ситуация, в която малкто дете не  желае да носи очила, въпреки че се налага?

Важен е подборът на рамка. Тя трябва да бъде съобразена по размер, да бъде добре адаптирана спрямо главичката на детето, да бъде естетична, удобна и съобразена с вкуса на детето в по- голяма възраст. В някои случаи при по- малки деца се налага за известно време поставяне на капки, които замъглават зрението и така по-лесно се свиква с очилата. Ако обаче след месец опити детето отказва очила, трябва отново консулт с офталмопедиатър с оглед изясняване на възможни причини за неприемане на очилата и поставения диоптър .

Предимно наследствени ли са зрителните проблеми?

В офталмологията наследсвените заболявания заемат сравнително малък процент. За съжаление една голяма част от тях водят до сериозни зрителни нарушения. Това са заболявания на преден очен сегмент като роговични дистрофии, синдромални състояния (Марфан, Крузон и др), дегенерации на ретината, някои тумори. Повечето от тези заболявания се проявяват в училищна или млада възраст и бързо прогресират без да може да бъде променен техния ход.

Наследствени са и високият диоптър късогледство, далекогледство и астигматизъм като тук ролята на офталмолога се проявява още в ранна детска възраст и своевременно направена корекция на рефракционната грешка води до отлични резултати.