Окото е един от най-удивителните органи в човешкото тяло, а лещата е един от най-впечатляващите структуктри в него! Не само, че човешката леща е изградена от най-плътната тъкан в организма (най-високо съдържание на протеин и най-нисък процент вода), но тя остава оптически прозрачна в продължение на години, въпреки, че е постоянно изложена на въздействието на УВ лъчи и радиация. Освен това, тя може да променя формата си и силата на пречупване. Впечетляващо, нали?
Преди да продължим нататък, накратко ще опишем анатомията на лещата и как и къде се позиционира тя в окото. Най- образно, можем да сравним структурата на лещата с фъстъчен M & M бонбон, т.е има външна капсула като „карамелова обвивка“, средна слой от „ шоколад” (кортекс на обектива) и във вътрешността твърд фъстък (лещено ядро). Тези три слоя са прозрачни и са подредени в този ред.
Познавайки вече структурата на лещата, трябва да посочим и нейното място- тя се позиционира зад ириса и за нейната стабилност се грижат така наречените зонуларни влакна. Тези нишки са прикрепени за екватора на лещата и като ластици се залавят за цилиарното тяло (пръстен от мускулни фибри зад ириса). Травма или някои операции могат да разкъсат тези цилиарни връзки и да доведат до децентриране на лещата напред или в задната половина на окото.
Акомодация
Основна роля има споменатато вече цилиарно тяло. Но какво е това мистериозно цилиарно тяло? Предствлява пръстен от мускул и има две основни функции: произвежда вътреочната течност (която „храни” окото) и контролира фокусирането на различни разстояния. Когато този мускул се свие или контрахира, зонуларните връзки се отпускат и окото започва да вижда по-ясно надалеч. Обратното, когато цилиарното тяло е отпуснато, цилирните връзки се скъсяват, лещата увеличава своята пречупвателна сила и окото започва да вижда по-ясно наблизо.
За съжаление, с възрастта лещата става „по- твърда” и по- ригидна и възможността за фокусиране наблизо, т.е акомодацията намалява. Това състояние се нарича пресбиопия и изисква очила за четене след 40-45 годишна възраст.
Видове катаракти:
В детска възраст лещата е прозрачна, но с течение на времето тя помътнява. Най- общо можем да систематизаме видовете катаракта или „вътрешно перде” в следните групи:
1.Нуклеарна катаракта:
Това е най-често срещаният тип на катаракта. С течение на времето, лещата става по-голяма, а цветът е по-жълт или дори кафяв, особено в централната част- ядрото. Този процес води до намалено зрение, поява на отблясъци, увеличава риска от повишено вътреочно налягане.
Много пациенти с нуклеарна катаракта махат очилата за близо или казват, че „проглеждат“. Истината е, че увеличената предно-задна ос на лещата я прави по-силно пречупваща и дава лъжливо по-добро зрение .
2.Задна субкапсуларна катаракта:
Тези катаракта обикновено се наблюдава при пациенти на кортикостероиди, с диабет, и тези с история на очно възпаление или травма.
3.Вродена катаракта :
При катаракта в ранна детска възраст се изисква обстоен преглед от детски офталмолог с оглед изключване на всички възможни състояния, които могат да имитират конгенитална катаракта и да се предствят с така наречената левкокория , т.е „бяла зеница“.
Катарактата на новороденото може да бъде идиопатична (с неясен произход) или наследствена. Но независимо от причината, лечението е оперативно и това кога да бъде извършена операцията зависи от степента на помътняване на лещата, дали процесът е едностранен или засяга двете очи, дали има други общи заболявания и увреждания в окото. След операцията се очаква по- дълъг период на възстановяване и продължителна борба с амблиопията ( или т.н „мързеливо око“) с помощта на меки контактни лещи, очила и оклузия.
4.Травматична катаракта:
Този тип катаракта може да се развие вследствие на тъпи или проникващи наранявания на окото. Наблюдава се по-често в млада възраст, изисква повече внимание от страна на хирурга предвид възможни разкъсвания на зонуларния апарат, а в някои случаи намесата и на ретинален специалист.
5.Вторична катаркта
Често срещано явление след операция на катаракта, при което задната капсула се уплътнява. Резулатът е влошено зрение и замъгляване. Лечението е „почистване„ на задната лещена капсула със специален YAG лазер. Зрителният резулат след тази манипулация е много добър.
Срещат се и други форми на катаракта при по-редки заболявания като болестта на Марфан, хомоцистин урия и др.
Кога пациентът е готов за операция?
Повечето хора над 50 годишна възраст имат някаква степен на катаракта. Трябва ли да се прави операция или не ? Решението не винаги е лесно, защото лекарят вижда мътнини в лещата, но пациентът няма оплаквания от своето зрение и обратното- начална катаракта и много оплаквания от страна на пациента. Обикновено при зрение под 40-50 % за далеч с максимална корекция с очила се препоръчва операция, но това зависи от професията и от начина на живот на съответния индивид. Ако пациентът има зрителен дискомфорт, отблясъци, затруднения при шофиране или при работа на компютър и други оплаквания, операция се назначава и при по-високо зрение- 70-80 %. Винаги се изисква пълен офталмологичен преглед за да се изключи съпътстващо очно заболяване като глаукома, диабетна ретинопатия, макулна дегенерация и др..
Операция на катаракта
Изключително важна е предоперативната подготовка на пациента, изчисляване диоптъра на вътреочната леща и подбора на леща. Анестезията може да бъде с капки или с инжекция, като преценката за това се прави след съвместно обсъждане на лекар и пациент. При деца или психично увредени пациенти се използва обща упойка. Съвременната хирургия на катаракта е по метода на факоемулсификация, при което операцията протича бързо, безболезнено, безкръвно, безшевно. Постоперативно се прилагат антибиотични и кортикостероидни капки, като режимът на накапване е индивидуален според пациента и предпочитанията на хирурга.
Въпреки, че се смята , че катаракталната хирургия е рутинна, успешният край и щастливият пациент са резултат на много опит на хирурга, правилна пред- и постоперативна преценка на всеки един конкретен случай . Някои автори я сравняват с безопасно упавление на самолет- много труд, продължително обучение, часове летателен опит и самообладание.